29 ago 2013, 16:39

Един живот 

  Poesía » De amor
499 0 2
Живота си погледнах смело,
свалих си розовите очила.
И истината гордо блесна -
било е време с хвърчила.
Все търсила съм истината цяла
и вярвах, че до мене е била.
Додето не съзрях, че съм висяла,
в кабинка от Виенско колело.
Живях в своя свят красив,
щастлива и доволна, мисля бях
с човека изтребител.
До него винаги трептях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??