9 июл. 2008 г., 22:01

Един Живот

1.7K 0 8

Ден като всеки друг, но въпреки това различен,

един живот безличен, в свят на сенки, хаотичен,

трагикомичен, образ - мразен, може би обичан,

затворен в себе си живее в своя спомен личен.

 

В огледално отражение, лице без изражение,

снимка без изображение и дете със въображение,

живот по задължение, без стимул и желание,

един живот, но сякаш, че без съдържание.

 

Тишина и вик в колаборация, душевна деградация,

филм на стара лента, филм без кулминация,

мечти, илюзии, образ - еманация

в един живот сред хора, но живот във изолация.

 

Заключен на таван отвъд прозореца вали

смях, страх и болка, пронизват го като стрели,

жажда - дъждът дори не може да я утоли,

живот в една витрина, като картина на Дали.

 

Часовник на стената, а стрелките му не движат,

но времето лети и минутите се нижат.

"Живей за мига", но неговият миг отмина,

един живот без ритъм, живот, в който... римата я няма...

 

Улици, тълпи от хора с поглед празен и студен,

за един денят е мрак и в мрак прекарва своя ден,

пулсът на живота го кара бързо да порасне,

oпитва се да бъде лъч, макар искрата му да гасне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ицо Младенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...