Един Живот
Ден като всеки друг, но въпреки това различен,
един живот безличен, в свят на сенки, хаотичен,
трагикомичен, образ - мразен, може би обичан,
затворен в себе си живее в своя спомен личен.
В огледално отражение, лице без изражение,
снимка без изображение и дете със въображение,
живот по задължение, без стимул и желание,
един живот, но сякаш, че без съдържание.
Тишина и вик в колаборация, душевна деградация,
филм на стара лента, филм без кулминация,
мечти, илюзии, образ - еманация
в един живот сред хора, но живот във изолация.
Заключен на таван отвъд прозореца вали
смях, страх и болка, пронизват го като стрели,
жажда - дъждът дори не може да я утоли,
живот в една витрина, като картина на Дали.
Часовник на стената, а стрелките му не движат,
но времето лети и минутите се нижат.
"Живей за мига", но неговият миг отмина,
един живот без ритъм, живот, в който... римата я няма...
Улици, тълпи от хора с поглед празен и студен,
за един денят е мрак и в мрак прекарва своя ден,
пулсът на живота го кара бързо да порасне,
oпитва се да бъде лъч, макар искрата му да гасне.
© Ицо Младенов All rights reserved.
