Jul 9, 2008, 10:01 PM

Един Живот 

  Poetry » Love
1263 0 8

Ден като всеки друг, но въпреки това различен,

един живот безличен, в свят на сенки, хаотичен,

трагикомичен, образ - мразен, може би обичан,

затворен в себе си живее в своя спомен личен.

 

В огледално отражение, лице без изражение,

снимка без изображение и дете със въображение,

живот по задължение, без стимул и желание,

един живот, но сякаш, че без съдържание.

 

Тишина и вик в колаборация, душевна деградация,

филм на стара лента, филм без кулминация,

мечти, илюзии, образ - еманация

в един живот сред хора, но живот във изолация.

 

Заключен на таван отвъд прозореца вали

смях, страх и болка, пронизват го като стрели,

жажда - дъждът дори не може да я утоли,

живот в една витрина, като картина на Дали.

 

Часовник на стената, а стрелките му не движат,

но времето лети и минутите се нижат.

"Живей за мига", но неговият миг отмина,

един живот без ритъм, живот, в който... римата я няма...

 

Улици, тълпи от хора с поглед празен и студен,

за един денят е мрак и в мрак прекарва своя ден,

пулсът на живота го кара бързо да порасне,

oпитва се да бъде лъч, макар искрата му да гасне.

© Ицо Младенов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??