3 февр. 2021 г., 07:21  

Един живот

1.4K 0 1

Един живот

 

Обичах! Страдах! Вярвах, но живях!

Често противях се на съдбата.

Страстта и любовта си пропилях,

Ще ги приеме с мен и тях земята!

Какво ще е отвъд? Това не знам,

и въобще не ме интересува!

Със вас бях сам, и тука ще съм сам!

Не се научих аз да е преструвам!

Наслушах се на хиляди лъжи!

Нагледах се на хора безсърдечни!

Досадни са фалшивите сълзи!

А на земята няма хора вечни!

Дали си господар или слуга?

Когато те поставят на везните

и те измери строгата съдба

ще видиш как си си изгубил дните!

А колко ли му трябва на човек?

Легло. Любов. И мъничко надежда!

Един живот не се живее век!

Един живот с мечти и със копнежи!

 

01.02.2021 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...