3.02.2021 г., 7:21  

Един живот

1.4K 0 1

Един живот

 

Обичах! Страдах! Вярвах, но живях!

Често противях се на съдбата.

Страстта и любовта си пропилях,

Ще ги приеме с мен и тях земята!

Какво ще е отвъд? Това не знам,

и въобще не ме интересува!

Със вас бях сам, и тука ще съм сам!

Не се научих аз да е преструвам!

Наслушах се на хиляди лъжи!

Нагледах се на хора безсърдечни!

Досадни са фалшивите сълзи!

А на земята няма хора вечни!

Дали си господар или слуга?

Когато те поставят на везните

и те измери строгата съдба

ще видиш как си си изгубил дните!

А колко ли му трябва на човек?

Легло. Любов. И мъничко надежда!

Един живот не се живее век!

Един живот с мечти и със копнежи!

 

01.02.2021 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...