26 нояб. 2013 г., 22:47
Един обикновен ден
С прозрачно-розовата поза
наднича утро над брега.
Това не е ли тази роза,
която грее сред снега?
И облакът с небесна виза
небето бърше със памук.
Това не е ли бяла риза,
простряна горе на бамбук!
Узряла дюля е луната
и грее с жълта светлина.
Това не е ли тя - жената,
със шал от жълта пелена?
Накрая жълта нощ се спуска.
Умира свършващият ден
и календара той напуска,
във миналото нареден...
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво и образно, Никола!
-
Какво удоволствие за сетивата и въображението ми!!!
Това не е ли...Да, това Е!
Поздравления, Колич! -
Хубава пейзажна поезия, Никола! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Желая Ви хубав ден и Поздрави от мен!