Един обикновен ден
С прозрачно-розовата поза
наднича утро над брега.
Това не е ли тази роза,
която грее сред снега?
И облакът с небесна виза
небето бърше със памук.
Това не е ли бяла риза,
простряна горе на бамбук!
Узряла дюля е луната
и грее с жълта светлина.
Това не е ли тя - жената,
със шал от жълта пелена?
Накрая жълта нощ се спуска.
Умира свършващият ден
и календара той напуска,
във миналото нареден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
