26 nov 2013, 22:47

Един обикновен ден

506 0 4

С прозрачно-розовата поза

наднича утро над брега.

Това не е ли тази роза,

която грее сред снега?

 

И облакът с небесна виза

небето бърше със памук.

Това не е ли бяла риза,

простряна горе на бамбук!

 

Узряла дюля е луната

и грее с жълта светлина.

Това не е ли тя - жената,

със шал от жълта пелена?

 

Накрая жълта нощ се спуска.

Умира свършващият ден

и календара той напуска,

във миналото нареден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Приятели!Благодаря за хубавите думи!
    Желая Ви хубав ден и Поздрави от мен!
  • Хубаво и образно, Никола!
  • Какво удоволствие за сетивата и въображението ми!!!
    Това не е ли...Да, това Е!
    Поздравления, Колич!
  • Хубава пейзажна поезия, Никола! Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...