С прозрачно-розовата поза
наднича утро над брега.
Това не е ли тази роза,
която грее сред снега?
И облакът с небесна виза
небето бърше със памук.
Това не е ли бяла риза,
простряна горе на бамбук!
Узряла дюля е луната
и грее с жълта светлина.
Това не е ли тя - жената,
със шал от жълта пелена?
Накрая жълта нощ се спуска.
Умира свършващият ден
и календара той напуска,
във миналото нареден...
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
