Nov 26, 2013, 10:47 PM

Един обикновен ден 

  Poetry » Landscape
368 0 4

С прозрачно-розовата поза

наднича утро над брега.

Това не е ли тази роза,

която грее сред снега?

 

И облакът с небесна виза

небето бърше със памук.

Това не е ли бяла риза,

простряна горе на бамбук!

 

Узряла дюля е луната

и грее с жълта светлина.

Това не е ли тя - жената,

със шал от жълта пелена?

 

Накрая жълта нощ се спуска.

Умира свършващият ден

и календара той напуска,

във миналото нареден...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Приятели!Благодаря за хубавите думи!
    Желая Ви хубав ден и Поздрави от мен!
  • Хубаво и образно, Никола!
  • Какво удоволствие за сетивата и въображението ми!!!
    Това не е ли...Да, това Е!
    Поздравления, Колич!
  • Хубава пейзажна поезия, Никола! Поздрав!
Random works
: ??:??