С прозрачно-розовата поза
наднича утро над брега.
Това не е ли тази роза,
която грее сред снега?
И облакът с небесна виза
небето бърше със памук.
Това не е ли бяла риза,
простряна горе на бамбук!
Узряла дюля е луната
и грее с жълта светлина.
Това не е ли тя - жената,
със шал от жълта пелена?
Накрая жълта нощ се спуска.
Умира свършващият ден
и календара той напуска,
във миналото нареден...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
