7 окт. 2008 г., 15:14

Един парсек

902 0 5

 

Цикъл "Светулка на дланта"

Сблъсък на погледи.
Онемях.
Беше тъй далечна
и недостижима.
Само миг.
В парсек се сляха
светлинните години
до Проксима.
Съдба ли е...
А може би не е.
Думите се криеха
във вятъра.
С топлината
от червеното джудже
орисаха ни чувствата...
Приятелски.
Подреждам
букви и слова.
А ти...
Ще ги четеш
навярно някога.

Един парсек
до твоята врата.
Един парсек
до моите обятия.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...