Един Паулу Коелю в София
ЕДИН ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид,
беневреци, потури, цървули,
накривен до мустака калпак! –
от „Обеля” те търсих – до „Люлин”,
от „Владая” – до „Павлово” чак,
а в метрото пък взе да ме втриса –
сякаш фризер ме блъсна в леда,
ако аз карах тая мотриса,
щях на село да те заведа! –
сещам как ме следи изпод вежда
едно – гледащо лошо, ченге –
и бакшишът ме хвърли в „Надежда”,
вместо с теб да вървим по „Леге”,
и за теб питах даже във ЦУМ-а,
на „Дондуков 1” – и на две,
но градът не обели ни дума! –
сякаш глътнал бе жълто паве,
и – нали съм си в София селю,
спах в „Подуене” – в подлеза свит...
Този стих – същи Паулу Коелю! –
ти го писах на клечка кибрит.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
