Sep 30, 2024, 6:12 AM

Един Паулу Коелю в София 

  Poetry » Love
129 2 4

ЕДИН ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ

 

... като беден роднина от село,

спрял в града да си купи кибрит,

ти пристанах във София смело! –

пълен селю във профил на вид,

 

беневреци, потури, цървули,

накривен до мустака калпак! –

от „Обеля” те търсих – до „Люлин”,

от „Владая” – до „Павлово” чак,

 

а в метрото пък взе да ме втриса –

сякаш фризер ме блъсна в леда,

ако аз карах тая мотриса,

щях на село да те заведа! –

 

сещам как ме следи изпод вежда

едно – гледащо лошо, ченге –

и бакшишът ме хвърли в „Надежда”,

вместо с теб да вървим по „Леге”,

 

и за теб питах даже във ЦУМ-а,

на „Дондуков 1” – и на две,

но градът не обели ни дума! –

сякаш глътнал бе жълто паве,

 

и – нали съм си в София селю,

спах в „Подуене” – в подлеза свит...

Този стих – същи Паулу Коелю! –

ти го писах на клечка кибрит.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пак добре, че го закарал в "Надежда". Преди години позната дойде в София, и от познати на познати номерът ѝ попаднал в ръцете на някой, който непрекъснато ѝ звънеше да я кани у тях. След няколко отказа така се разпенил, че чак "В "Орландовци" ще те пратя, като...", а тя му отговорила "И? Нали и в "Орландовци" живеят хора?" и трябваше да ѝ обясняваме метафората за Орландовци, защото не разбираше защо съвсем я подкарал по роднински.
  • И мен ме усмихна, Валюше
  • Точно това ми беше целта, Борянче. Едного да "усмихна" днес, стига ми за цяла неделя!
  • Да започнем седмицата с усмивка!
Random works
: ??:??