22 мая 2013 г., 10:58

Един поет - самотен мъж

597 0 8

Премята вятър стиховете

във есенната ми душа.

Настръхват в мене греховете

и се разхождат те пеша.

 

А аз с метафори и рими

рисувам си живота днес.

И с факти - тъй неоспорими

доказвам мъжката си чест.

 

Родените от мене думи,

написани със твърд молив,

играят си със жълти шуми

и с облака над мене сив.

 

И този облак се разплаква -

излива сълзи, като дъжд.

Решил е днеска да оплаква

един поет - самотен мъж...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!
  • Благодаря, Ирина!Честит празника 24 май!
    Привет от мен!
  • Страхотно е! Тъгата завладява и те размисля до краен предел Внушително! Браво!
  • Благодаря, Водичке!
    Благодаря, Алина!
    Бъдете здрави и обичани!
    Поздрав от мен!
  • Изтънчено и много истинско. С малко думи много си казал.!!!!!!!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...