Един поет - самотен мъж
Премята вятър стиховете
във есенната ми душа.
Настръхват в мене греховете
и се разхождат те пеша.
А аз с метафори и рими
рисувам си живота днес.
И с факти - тъй неоспорими
доказвам мъжката си чест.
Родените от мене думи,
написани със твърд молив,
играят си със жълти шуми
и с облака над мене сив.
И този облак се разплаква -
излива сълзи, като дъжд.
Решил е днеска да оплаква
един поет - самотен мъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Внушително! Браво!
