Премята вятър стиховете
във есенната ми душа.
Настръхват в мене греховете
и се разхождат те пеша.
А аз с метафори и рими
рисувам си живота днес.
И с факти - тъй неоспорими
доказвам мъжката си чест.
Родените от мене думи,
написани със твърд молив,
играят си със жълти шуми
и с облака над мене сив.
И този облак се разплаква -
излива сълзи, като дъжд.
Решил е днеска да оплаква
един поет - самотен мъж...
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Внушително! Браво!