Един поет - самотен мъж
Премята вятър стиховете
във есенната ми душа.
Настръхват в мене греховете
и се разхождат те пеша.
А аз с метафори и рими
рисувам си живота днес.
И с факти - тъй неоспорими
доказвам мъжката си чест.
Родените от мене думи,
написани със твърд молив,
играят си със жълти шуми
и с облака над мене сив.
И този облак се разплаква -
излива сълзи, като дъжд.
Решил е днеска да оплаква
един поет - самотен мъж...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Внушително! Браво!
