10 июл. 2008 г., 07:02

Един прекрасен ден

1.1K 0 11
Впива в теб най-огнен взор
и потръпва с флирт зората,
а ветрец пленен, крайморски,
дълго, дълго чука по стъклата.

Звънват и звънчета вън,
свое соло да изпяват,
във един прекрасен ден,
който бавно, бавно отминава.

Ще те търся във нюанса
и във птица преди полет,
и в пристанище до фара,
и в предтечата на пролет.

Как просветнаха очите
и отмиха смутен ромон
в ден витален и първичен,
който бавно, бавно отминава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....