10.07.2008 г., 7:02

Един прекрасен ден

1.1K 0 11
Впива в теб най-огнен взор
и потръпва с флирт зората,
а ветрец пленен, крайморски,
дълго, дълго чука по стъклата.

Звънват и звънчета вън,
свое соло да изпяват,
във един прекрасен ден,
който бавно, бавно отминава.

Ще те търся във нюанса
и във птица преди полет,
и в пристанище до фара,
и в предтечата на пролет.

Как просветнаха очите
и отмиха смутен ромон
в ден витален и първичен,
който бавно, бавно отминава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...