Късно е, дете на Зората,
мракът нахлу ти в дома,
в огнището - студ,
заспа топлината,
свещта угасна сама.
Няма те, и днес те няма,
в чии недра бе отнесен,
дали си някъде в храма,
дали си ангел небесен.
Лято, а сърнат листата,
заминаха много лета,
чезне във миг светлината
и пада звезда по звезда.
Къде си, приятелю свиден,
беззвучно отекват куршуми,
умрели сенки не виждам,
но чувам вопли безумни.
Ако плаваш в битието,
знамето дръж над водата,
ако не си литнал в небето,
върни се, дете на Земята.