9 февр. 2008 г., 14:00

Един пробен танц

555 0 3
Да ти вярвам ли, любими?!
Може би... преди години...
близък те усещам,
отражението си във твойта болка,
мойта среща...
Посрещам изгрева - без слънце,
мъгла посочва пътя ми безкраен,
чувствайки се като стока -
сама прибирам се отново -
очите мъжки не намирам и за "сбогом"...
Лъжите казани са осъзнати пози,
наивността я няма, разбирам всичко -
научила уроците си сложни!
Игра ли е?! Ще бъде, ако пожелаеш,
но съм я играла твърде много -
загубил си, да знаеш!
Не, не вярвам вече никога насляпо,
мина времето, когато бих...
В живота ми така се случи,
от горчивия си опит бързо се научих...
... но... всеки има право на шанс,
бих изиграла един пробен танц!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, всеки има право на един пробен танц...
  • "... но... всеки има право на шанс,
    бих изиграла един пробен танц!.."
    Допада ми идеята и особено финалът!!:>
  • Много ми хареса стиха ти, Теодора.
    Гледаш отвисоко и мъдро на преживяното.
    Изтанцувай с усмивка.
    Поздрави.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....