ЕДИН ПРОПУСНАТ МИГ
... навярно – в себе си вглъбен, пропускам мигове красиви? –
да зърна – в роклица от лен, Жена, развяла светли гриви,
хлапето, вързало с канап хвърчилце, литнало над парка,
клошаря, който – сам и слаб, тъй мило проси си цигарка,
и старчето, що сладко спи на пейката – и си похърква,
врабчето в старите липи край стихналата градска църква,
момиченцата в моя двор, които скачат пак на ластик,
и – черни ангелчета в хор – щурците в млъкналите храсти.
Доде на български език мълча – над биричката с чипса,
ако пропусна някой миг, светът ужасно ще ми липсва.
12 юний 2023 г. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.