5 нояб. 2007 г., 09:45
Не се страхувам, че птиците
ги няма в клоните сега,
те пак са там, в очите ми,
на топло свили са гнезда.
Не се страхувам за сезоните,
накацали по гънките на дланите -
те само са пътеки бели,
за да премина дните си.
Не се страхувам, прегърни ме,
не виждаш ли, треперя от любов!
Обичам да те слушам, как гласът ти
се слива с моят нежен зов! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация