Един сезон в очите ми
Не се страхувам, че птиците
ги няма в клоните сега,
те пак са там, в очите ми,
на топло свили са гнезда.
Не се страхувам за сезоните,
накацали по гънките на дланите -
те само са пътеки бели,
за да премина дните си.
Не се страхувам, прегърни ме,
не виждаш ли, треперя от любов!
Обичам да те слушам, как гласът ти
се слива с моят нежен зов!
Аз знам, годините са птици:
отлитат без да се завръщат.
Един сезон остава във очите ми,
сезонът - есенна любов.
ги няма в клоните сега,
те пак са там, в очите ми,
на топло свили са гнезда.
Не се страхувам за сезоните,
накацали по гънките на дланите -
те само са пътеки бели,
за да премина дните си.
Не се страхувам, прегърни ме,
не виждаш ли, треперя от любов!
Обичам да те слушам, как гласът ти
се слива с моят нежен зов!
Аз знам, годините са птици:
отлитат без да се завръщат.
Един сезон остава във очите ми,
сезонът - есенна любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
