Един следобед
Седях на пейката
и сричах стихове.
Разминаха се два-три реда.
Наужким те прегърнах
и заплаках...
А после всичко беше много есенно.
Седях на пейката
и медитирах.
Сърцето спря да колабира.
Опразни се от смисъл листопада,
когато птиците признаха, че са боси.
Седях
и всъщност чаках
нещо несъществено да се възпее
и нямото на рибите да се римува
с безметежна монотонност във душата ми.
Седях...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Все права защищены
