25 nov 2009, 23:37

Един следобед 

  Poesía » Versos blancos
773 0 1

Седях на пейката

и сричах стихове.

Разминаха се два-три реда.

Наужким те прегърнах

и заплаках...

А после всичко беше много есенно.

Седях на пейката

и медитирах.

Сърцето спря да колабира.

Опразни се от смисъл листопада,

когато птиците признаха, че са боси.

Седях

и всъщност чаках

нещо несъществено да се възпее

и нямото на рибите да се римува

с безметежна монотонност във душата ми.

Седях...

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??