Един следобед
Седях на пейката
и сричах стихове.
Разминаха се два-три реда.
Наужким те прегърнах
и заплаках...
А после всичко беше много есенно.
Седях на пейката
и медитирах.
Сърцето спря да колабира.
Опразни се от смисъл листопада,
когато птиците признаха, че са боси.
Седях
и всъщност чаках
нещо несъществено да се възпее
и нямото на рибите да се римува
с безметежна монотонност във душата ми.
Седях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
