Един следобед

25.11.2009 г., 23:37 ч.

Поезия » Бели стихове

761 0 1

Седях на пейката

и сричах стихове.

Разминаха се два-три реда.

Наужким те прегърнах

и заплаках...

А после всичко беше много есенно.

Седях на пейката

и медитирах.

Сърцето спря да колабира.

Опразни се от смисъл листопада,

когато птиците признаха, че са боси.

Седях

и всъщност чаках

нещо несъществено да се възпее

и нямото на рибите да се римува

с безметежна монотонност във душата ми.

Седях...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Yoanka (Йоана Александрова)

2009-11-25T23:54:31+02:00

Дано си е струвало чакането...