16 янв. 2018 г., 03:22

Един вълшебен миг

1.6K 4 13

Един вълшебен миг – тъгата ми прегърна...

Озарена от новия ден по-светлия път ще поема!

Начало на нови надежди които в душата изгряват,

че светът ще се събуди и ще бъде обичан и бял...

И няма назад да се обръщам, където миналото

е само спомен, но ще запомня житейските си уроци!
Да бъда себе си! Да не се страхувам от света...!

И да живея достойно и честно тук на тази земя!

Защото, ново начало е всеки изгряващ ден – лъчезарен!

И с нови мисли светът на мечтите е тъй озарен...

А вярата в светлото бъдеще чертае светли хоризонти

и разтваря с вълшебни пръсти добродетелите над света.

Любов, вяра и надежда зазижда в моето сърце,

че той може да се промени и да бъде обичан и бял...

И ето, един вълшебен миг – тъгата ми прегърна...

Озарена от новия ден по-светлия път ще поема!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

  • Мили приятели, благодаря ви за подкрепата!
    Бъдете благословени!
  • Дочка, Съни и Гавраил, благодаря ви за хубавите думи и коментари!
  • Пленен от вълшебният миг гласувам за теб!
  • С най-голямо удоволствие
    гласувах за тази прекасна творба! Успех, Катя! 🌻🍀
  • Поздравления за оптимистичното послание!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...