11 сент. 2013 г., 20:36

Един въпрос

683 0 4

                                             "А близкото не става за обичане."

                                                                    Елена Биларева

Не ме обичаш всъщност щом

те мами нечий образ таен

и уж си тук, а мълчешком

чертите ù с целувки ваеш.

 

Из тихите сънувани поля

държиш ù влюбено ръцете,

а тя - облякла светлина,

в усмивката ù се разпуква цвете.

 

Рисуваш я. Несбъдната мечта.

И ù шептиш без глас: "любима!"

Ти би обърнал с рамене света,

за да не бъде тъй недостижима...

 

А в мен един въпрос наднича

през литващите дни на лятото:

Възможно ли е истински да се обича

далечното и всъщност... непознатото?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Непознатото така можеш да го нарисуваш,да го прекроиш,да го измислиш,че чак накрая да се влюбиш.Само че това е автоизмама...ама е хубаво...
  • Непознатото по принцип плаши..харесва ни сигурността в познато...но това й е на любовта измъква ни от него и ни кара да вървим в един друг свят... това е живота..Поздрави!
  • Браво, Меги! Изляла си го този стих!
    И замисляш...
  • Не знам дали е възможно истински, но е възможно да бъде много дълготрайно...Ха сега де?!Пък и какво значи истински и неистински?!Голяма бъркотия предизвика,Меги!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...