Един въпрос

11 сент. 2013 г., 20:36

Поэзия

524 0 4

"А близкото не става за обичане."

Елена Биларева

Не ме обичаш всъщност щом

те мами нечий образ таен

и уж си тук, а мълчешком

чертите ù с целувки ваеш.

Из тихите сънувани поля

държиш ù влюбено ръцете,

а тя - облякла светлина,

в усмивката ù се разпуква цвете.

Рисуваш я. Несбъдната мечта.

И ù шептиш без глас: "любима!"

Ти би обърнал с рамене света,

за да не бъде тъй недостижима...

А в мен един въпрос наднича

през литващите дни на лятото:

Възможно ли е истински да се обича

далечното и всъщност... непознатото?

radiola (Рада Димова)

2013-09-12T14:45:49+03:00

Непознатото така можеш да го нарисуваш,да го прекроиш,да го измислиш,че чак накрая да се влюбиш.Само че това е автоизмама...ама е хубаво...
Sanvali (Санвали)

2013-09-12T09:25:54+03:00

Непознатото по принцип плаши..харесва ни сигурността в познато...но това й е на любовта измъква ни от него и ни кара да вървим в един друг свят... това е живота..Поздрави!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-09-12T08:34:47+03:00

Браво, Меги! Изляла си го този стих!
И замисляш...
krchernev (Красимир Чернев)

2013-09-11T21:59:43+03:00

Не знам дали е възможно истински, но е възможно да бъде много дълготрайно...Ха сега де?!Пък и какво значи истински и неистински?!Голяма бъркотия предизвика,Меги!