11.09.2013 г., 20:36

Един въпрос

677 0 4

                                             "А близкото не става за обичане."

                                                                    Елена Биларева

Не ме обичаш всъщност щом

те мами нечий образ таен

и уж си тук, а мълчешком

чертите ù с целувки ваеш.

 

Из тихите сънувани поля

държиш ù влюбено ръцете,

а тя - облякла светлина,

в усмивката ù се разпуква цвете.

 

Рисуваш я. Несбъдната мечта.

И ù шептиш без глас: "любима!"

Ти би обърнал с рамене света,

за да не бъде тъй недостижима...

 

А в мен един въпрос наднича

през литващите дни на лятото:

Възможно ли е истински да се обича

далечното и всъщност... непознатото?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Непознатото така можеш да го нарисуваш,да го прекроиш,да го измислиш,че чак накрая да се влюбиш.Само че това е автоизмама...ама е хубаво...
  • Непознатото по принцип плаши..харесва ни сигурността в познато...но това й е на любовта измъква ни от него и ни кара да вървим в един друг свят... това е живота..Поздрави!
  • Браво, Меги! Изляла си го този стих!
    И замисляш...
  • Не знам дали е възможно истински, но е възможно да бъде много дълготрайно...Ха сега де?!Пък и какво значи истински и неистински?!Голяма бъркотия предизвика,Меги!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...