10 янв. 2015 г., 18:03

Единадесет избрани

602 0 0

Единадесет избрани


Ний сме черни светове,
безформени, без цветове.
Безвремието ни родило,
земна клопка притаи ни.


Сенки, странстващи вовеки
по космически пътеки.
Мракът ни опиянил е,
светлината ни пленила.


Хаосът ще ни избави.
Границите ще забравим.
Десетте ги ний не знаем,
казуално прокълнати.


Вечно в тъмнината скрити,
ний сме пламъка в очите.
В мрака те ще се отворят
и без думи ще говорят.


Светлината е преграда.
Мракът не таи пощада.
Всичко в нищо ще превърне
в лед и огън ще обгърне.


Хаосът е наш учител,
наш спасител, покровител.
Всички него ще усетят
щом Смъртта криле разпери.


Тъмнината нас ни води.
Без посока нейде бродим.
Единадесет избрани
свободата ни поднасят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Несъществуващ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...