10.01.2015 г., 18:03

Единадесет избрани

603 0 0

Единадесет избрани


Ний сме черни светове,
безформени, без цветове.
Безвремието ни родило,
земна клопка притаи ни.


Сенки, странстващи вовеки
по космически пътеки.
Мракът ни опиянил е,
светлината ни пленила.


Хаосът ще ни избави.
Границите ще забравим.
Десетте ги ний не знаем,
казуално прокълнати.


Вечно в тъмнината скрити,
ний сме пламъка в очите.
В мрака те ще се отворят
и без думи ще говорят.


Светлината е преграда.
Мракът не таи пощада.
Всичко в нищо ще превърне
в лед и огън ще обгърне.


Хаосът е наш учител,
наш спасител, покровител.
Всички него ще усетят
щом Смъртта криле разпери.


Тъмнината нас ни води.
Без посока нейде бродим.
Единадесет избрани
свободата ни поднасят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Несъществуващ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...