Jan 10, 2015, 6:03 PM

Единадесет избрани

  Poetry
605 0 0

Единадесет избрани


Ний сме черни светове,
безформени, без цветове.
Безвремието ни родило,
земна клопка притаи ни.


Сенки, странстващи вовеки
по космически пътеки.
Мракът ни опиянил е,
светлината ни пленила.


Хаосът ще ни избави.
Границите ще забравим.
Десетте ги ний не знаем,
казуално прокълнати.


Вечно в тъмнината скрити,
ний сме пламъка в очите.
В мрака те ще се отворят
и без думи ще говорят.


Светлината е преграда.
Мракът не таи пощада.
Всичко в нищо ще превърне
в лед и огън ще обгърне.


Хаосът е наш учител,
наш спасител, покровител.
Всички него ще усетят
щом Смъртта криле разпери.


Тъмнината нас ни води.
Без посока нейде бродим.
Единадесет избрани
свободата ни поднасят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Несъществуващ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...