Jan 10, 2015, 6:03 PM

Единадесет избрани

  Poetry
606 0 0

Единадесет избрани


Ний сме черни светове,
безформени, без цветове.
Безвремието ни родило,
земна клопка притаи ни.


Сенки, странстващи вовеки
по космически пътеки.
Мракът ни опиянил е,
светлината ни пленила.


Хаосът ще ни избави.
Границите ще забравим.
Десетте ги ний не знаем,
казуално прокълнати.


Вечно в тъмнината скрити,
ний сме пламъка в очите.
В мрака те ще се отворят
и без думи ще говорят.


Светлината е преграда.
Мракът не таи пощада.
Всичко в нищо ще превърне
в лед и огън ще обгърне.


Хаосът е наш учител,
наш спасител, покровител.
Всички него ще усетят
щом Смъртта криле разпери.


Тъмнината нас ни води.
Без посока нейде бродим.
Единадесет избрани
свободата ни поднасят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Несъществуващ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...