Единадесет месеца сълзи в куплети
Поглеждам снимката... Сълзи
в душата ми валят отново.
И пак въпрос. Защо реши
от този свят да тръгнеш скоро?
Защо премина ти на екс
и в тоз' живот - отвори рана?
Защо се случи точно с теб,
а аз да страдам тук останах?
Не искам да крещя на глас,
но вътре съм вулкан затихнал,
събирам лавата в несвяст...
а ти с очи лъчи разплискваш.
И все повтаряш... "Не плачи,
животът миг е, приеми го!
Виж... даже котката мълчи,
приела истина двулика,
че аз съм Там и Тук сега -
енергия в Любов събрана,
прегръщам обично мига
и чуй.... за тебе съм камбана,
която всеки път звъни,
щом пак за мен с добро се сетиш.
Аз моля, мамо... избърши
сълзите. Сбирай ги в куплети!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
...
