ЕДИНЕНИЕ
ЕДИНЕНИЕ
Да сме влюбени още? Едва ли.
Би било нереално почти.
Чувствата ни днес са отлежали –
хубавото вино не кипи.
Няма обещания за вярност,
няма еуфория и плам.
Верни сме на малките си слабости.
Тях сме ги измерили до грам.
Знаем всички свои недостатъци
и, че както другите грешим.
Не ни вълнуват лунните отблясъци,
но още във една постеля спим.
Романтиката в делници не търсим.
Няма я и в празници дори.
Често сме сърдити и навъсени,
говорейки банално за пари.
Ние сме семейство, като всички.
Люшкаме се в сивия поток
с нашите си – общите привички,
с грижите по ценовия шок.
Ей така живеем – монотонно,
неусетно някак и без план,
но сме близки с тебе, но сме сродни:
хванати сме във един капан.
Нужни сме си, както е водата,
нужна на пустинника във пек.
В мен си ти – аз в тебе без остатък
и твърдо знам, че сме един човек.
1997 г.
Добрич
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Ченков Все права защищены
