7 июн. 2006 г., 19:21

Единствен

905 0 4

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Събличай ме ти... така, с тези огнени очи.
Кажи, дали бавно ще стане или на бързи обороти?!
Само ми кажи...
Искам всяка секунда да усещам пак,
този допир на тялото ти в парещия мрак.
Вземи ме на ръце,
дай ми всичко от себе си, дори своето сърце.
На сутринта, ако щеш си върви,
само една безсънна, страстна нощ ми дари.
Целувай ме така, както никой до сега.
Нека мисля, че единствен си на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ааа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много за съвета Кате,послушах го и определено смятам,че така стана много по-добре!
  • Радвам се,че има и някои на,които му харесва.Да,права си..на този страшен мрак като че наистина мястото му не е там,но точно тогава не можах да се сетя какво друго да напиша.Мерси за коментарчето.
  • Много съвременно звучи,харесва ми!
    Само" страшен мрак "не ми се връзва някак,но не е моя работа.
  • Защо глупости?Аз пък това стихотворение си го харесвам.Ти не си ли изпитвала страст?Не си ли писала неща,ей така...чисто и просто провокирани от силна емоция?
    Все пак благодаря,че си оставила коментар.Всеки има право на мнение,макар и отрицателно.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...