7.06.2006 г., 19:21

Единствен

902 0 4

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Събличай ме ти... така, с тези огнени очи.
Кажи, дали бавно ще стане или на бързи обороти?!
Само ми кажи...
Искам всяка секунда да усещам пак,
този допир на тялото ти в парещия мрак.
Вземи ме на ръце,
дай ми всичко от себе си, дори своето сърце.
На сутринта, ако щеш си върви,
само една безсънна, страстна нощ ми дари.
Целувай ме така, както никой до сега.
Нека мисля, че единствен си на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много за съвета Кате,послушах го и определено смятам,че така стана много по-добре!
  • Радвам се,че има и някои на,които му харесва.Да,права си..на този страшен мрак като че наистина мястото му не е там,но точно тогава не можах да се сетя какво друго да напиша.Мерси за коментарчето.
  • Много съвременно звучи,харесва ми!
    Само" страшен мрак "не ми се връзва някак,но не е моя работа.
  • Защо глупости?Аз пък това стихотворение си го харесвам.Ти не си ли изпитвала страст?Не си ли писала неща,ей така...чисто и просто провокирани от силна емоция?
    Все пак благодаря,че си оставила коментар.Всеки има право на мнение,макар и отрицателно.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...