Един-единствен път към тебе
протегнах молещи ръце,
един-единствен път пореден,
но оставаха си празни те.
Един-единствен път те исках
и желаех те от все сърце,
един-единствен път обичах те,
един не беше - бяха сто поне.
Един-единствен път се допряха
твойта и мойта ръка,
един-единствен път стотици бяха
и раняваха повече мойта душа.
Един-единствен път сълзите ме горяха
и палиха премръзналите ми ръце,
един-единствен си остана,
един завинаги в моето сърце.
Един-единствен път не беше,
когато проклинах се за това,
че ти всъщност мой не беше,
а беше и остана несбъдната мечта...
© Брияна Все права защищены