Единствен път

6.01.2011 г., 19:58 ч.

Поезия » Любовна

767 0 3

Един-единствен път към тебе

протегнах молещи ръце,

един-единствен път пореден,

но оставаха си празни те.

Един-единствен път те исках

и желаех те от все сърце,

един-единствен път обичах те,

един не беше - бяха сто поне.

Един-единствен път се допряха

твойта и мойта ръка,

един-единствен път стотици бяха

и раняваха повече мойта душа.

Един-единствен път сълзите ме горяха

и палиха премръзналите ми ръце,

един-единствен си остана,

един завинаги в моето сърце.

Един-единствен път не беше,

когато проклинах се за това,

че ти всъщност мой не беше,

а беше и остана несбъдната мечта...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ice-baby (Бойка Миркова)

2011-01-07T22:50:33+02:00

когато сърцето ти пише не винаги е подредено, то просто казва това което чувства.никой не може да каже че е малко откровението защото е доста голямо.харесва ми начина по който си написала всяка дума,толкова е истинско и чисто.продължавай така.
esfir (Есфир Асфар)

2011-01-07T18:34:43+02:00

Аз пък смятам, че откровението е толкова силно, че авторката не е успяла да го подреди!
MevJones (Мев Джоунс)

2011-01-06T20:07:06+02:00

"Един-единствен път се допряха
твойта и мойта ръка,
един-единствен път стотици бяха
и раняваха повече мойта душа."

Третия ред няма никакъв смисъл, но това е без особено значение, тъй като откровението, така или иначе, е много слабо.