Единствена брънка
608
0
2
Утрини мразовити, хладни,
следобеди, за дъжд жадни.
Идват, с шепота на вятъра
и с капка, единствената брънка!
Уви, за отминали неща незнаят,
дори, че има минало не подозират.
Откъде да знаят за порива на вятъра,
за бликащите от живот, същества!
Дори не знаят за следите страстни,
изгарящи в застинало присъствие!
Откъде да знаят как безплодната повърхност
е покорена от капка...единствената брънка!
следобеди, за дъжд жадни.
Идват, с шепота на вятъра
и с капка, единствената брънка!
Уви, за отминали неща незнаят,
дори, че има минало не подозират.
Откъде да знаят за порива на вятъра,
за бликащите от живот, същества!
Дори не знаят за следите страстни,
изгарящи в застинало присъствие!
Откъде да знаят как безплодната повърхност
е покорена от капка...единствената брънка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
