Aug 27, 2007, 11:23 AM
Единствена брънка
431
0
2
Утрини мразовити, хладни,
следобеди, за дъжд жадни.
Идват, с шепота на вятъра
и с капка, единствената брънка!
Уви, за отминали неща незнаят,
дори, че има минало не подозират.
Откъде да знаят за порива на вятъра,
за бликащите от живот, същества!
Дори не знаят за следите страстни,
изгарящи в застинало присъствие!
Откъде да знаят как безплодната повърхност
е покорена от капка...единствената брънка!
следобеди, за дъжд жадни.
Идват, с шепота на вятъра
и с капка, единствената брънка!
Уви, за отминали неща незнаят,
дори, че има минало не подозират.
Откъде да знаят за порива на вятъра,
за бликащите от живот, същества!
Дори не знаят за следите страстни,
изгарящи в застинало присъствие!
Откъде да знаят как безплодната повърхност
е покорена от капка...единствената брънка!
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!Това звучи далеч по оптимистично!
-
Понякога една капка е живото спасяваща, чудесна е идеята ти, нищо не ти убягва.С обич.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
