Единствената капка дъжд в Пустинята

                                                                 на  Марина

... Не бе валяло цели шест години,

децата не познаваха дъжда

и разжарена бе Великата пустиня

със цвят на старо злато и ръжда...

Реките се укриха във Земята,

запомнили вековният си път,

но скътали надеждата, с която

във старите корита ще текат...

... Навярно наказание безсмислено

дошло от разгневени Богове-

за толкова нелепи и измислени,

разкаяни човешки грехове!...

... Но както с теб вървим си под звездите

и от небето ясно изведнъж,

като вълшебство сбъднало мечтите:

отронва се: Единствената капка дъжд...

Улавям я в ръце и ти я давам,

а тя сама като звезда блести.

И цяла нощ със теб ще бродим двама

със капката във твоите коси...

И цяла нощ ще будим Семената

в Пустинята, които дълго спят,

та в утринта да разцъфти тя, Прокълнатата,

в невероятен: светло-виолетов цвят...*

Едно време в Пустинята

· след дъжд Пустинята се покрива

с виолетовия килим на цветята. Картината е зашеметяваща!...