Единствената капка дъжд в Пустинята...
Единствената капка дъжд в Пустинята
на Марина
... Не бе валяло цели шест години,
децата не познаваха дъжда
и разжарена бе Великата пустиня
със цвят на старо злато и ръжда...
Реките се укриха във Земята,
запомнили вековният си път,
но скътали надеждата, с която
във старите корита ще текат...
... Навярно наказание безсмислено
дошло от разгневени Богове-
за толкова нелепи и измислени,
разкаяни човешки грехове!...
... Но както с теб вървим си под звездите
и от небето ясно изведнъж,
като вълшебство сбъднало мечтите:
отронва се: Единствената капка дъжд...
Улавям я в ръце и ти я давам,
а тя сама като звезда блести.
И цяла нощ със теб ще бродим двама
със капката във твоите коси...
И цяла нощ ще будим Семената
в Пустинята, които дълго спят,
та в утринта да разцъфти тя, Прокълнатата,
в невероятен: светло-виолетов цвят...*
Едно време в Пустинята
· след дъжд Пустинята се покрива
с виолетовия килим на цветята. Картината е зашеметяваща!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
