az & abdul
Блести вселена в златния ти смях...
Не го пленявай в тебе, моя мила...
Че вечен пленник на Съдбата бях,
преди да чуя нежната му сила.
Жадуват го и облаците бели,
сгушени те чакат в ранен час...
Усмихвай се! И птици полетели,
влюбено ще чуруликат в нас.
Пък нека слънцето да ти завижда –
по-ярко светят твоите усмивки...
С лъчи да се опитва да зазижда
смеха от устните ти пивки...
Целувам те! И отвори очички...
за да засвети този мрачен ден.
Света дарявай с твоя смях... и всички,
но с устните изгаряй... само мен.
© Адриана Зарева Все права защищены