7 нояб. 2008 г., 11:29

Единственият

Поэзия » Любовная

844 0 2

Единственият

Никой мен не ме обича,
никой за ласките ми на копнее,
никой "любима" не ме нарича,
никой за мене не живее...

Никой у дома не ме чака
с усмивка топла и добра,
никой не ляга до мене в мрака
и утрото посрещам си сама...

Никой сутринта с мен кафе не пие,
никой с мен не се разхожда из града,
ничие сърце за мен не бие,
от самотниците аз съм по-сама...

Никой по телефона не ми звъни,
никой не го интересува как съм,
никой не гали копринените ми коси,
никой не гостува в моя сън...

Никой не ми подарява красиви цветя
или мила и очаквана дума,
няма кой да избърше моята сълза,
няма никой, който да целуна...

....

А толкова много мъже мене искат
и толкова много мъже обичат,
но щом не ме обичаш ти единствен,
всички други за мене са "никой"...

12.07.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radoslava29 (Радослава Михайлова)

Благодаря ви!
Когато човекът на твоето сърце не е до теб, когато не те обича, дори и цялата останала вселена да те обича няма никакво значение!

2008-11-16T01:07:20+02:00
locaaa_f (Биляна)

харесах стихотворението ти, Ради! особено финала! пожелавам ти споделена любов! с обич

2008-11-07T20:16:32+02:00