Единствено ъглите топлят
Ъглите в мойта къща
помнят
отминали мечти,
сълзи пропуснати
и болка.
Загнила болка
с капчица тъга
и колко
съм те чакала,
когато нощем
избледнее
образът ти
и полека
стените
стават тесни -
без пътека.
И си говорят
и врати, и Ъгли,
споделят някак си
тъгата,
но те са просто порти
и са мъртви,
духът им само
се прокрадва.
Затуй студено е у нас,
дори без мъртви...
вратите още
се разтварят,
скърцат...
Но те посрещат
чужди гости,
които се напиват
и си тръгват.
А Ъглите
във мойта къща
и те са хора
и усещат
и минали мечти,
и чувства болни,
споделят
моята самотност.
Защо са ми врати,
щом те се хлопват?!
Аз имам хиляди ъгли,
които топлят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Красимирова Все права защищены
