Единствено ъглите топлят
Ъглите в мойта къща
помнят
отминали мечти,
сълзи пропуснати
и болка.
Загнила болка
с капчица тъга
и колко
съм те чакала,
когато нощем
избледнее
образът ти
и полека
стените
стават тесни -
без пътека.
И си говорят
и врати, и Ъгли,
споделят някак си
тъгата,
но те са просто порти
и са мъртви,
духът им само
се прокрадва.
Затуй студено е у нас,
дори без мъртви...
вратите още
се разтварят,
скърцат...
Но те посрещат
чужди гости,
които се напиват
и си тръгват.
А Ъглите
във мойта къща
и те са хора
и усещат
и минали мечти,
и чувства болни,
споделят
моята самотност.
Защо са ми врати,
щом те се хлопват?!
Аз имам хиляди ъгли,
които топлят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Красимирова Всички права запазени
