8.05.2010 г., 19:38 ч.

Единствено ъглите топлят 

  Поезия
641 0 3

Ъглите в мойта къща

помнят

отминали мечти,

сълзи пропуснати

и болка.

Загнила болка

с капчица тъга

и колко

съм те чакала,

когато нощем

избледнее

образът ти

и полека

стените

стават тесни -

без пътека.

И си говорят

и врати, и Ъгли,

споделят някак си

тъгата,

но те са просто порти

и са мъртви,

духът им само

се прокрадва.

Затуй студено е у нас,

дори без мъртви...

вратите още

се разтварят,

скърцат...

Но те посрещат

чужди гости,

които се напиват

и си тръгват.

А Ъглите

във мойта къща

и те са хора

и усещат

и минали мечти,

и чувства болни,

споделят

моята самотност.

Защо са ми врати,

щом те се хлопват?!

Аз имам хиляди ъгли,

които топлят!

© Деница Красимирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??