30 окт. 2007 г., 06:57

Една...

1.3K 0 5
Една врата
и зад вратата - нищо,
една възможност,
изпусната безвъзвратно.
Едно стихче,
писано с любимия химикал.
Мастило върху лист хартия
и паяжина по усмивки стари.
Зарината тишина
в една загубена надежда.
Болка непозната
по устни шарени.
Мисъл по полета броди
и си търси падащи листа.
Една нощ и
след нея - празно.
Няма ги вече бизоните
и поляризираните стъкла.
Няма ги и бирите,
и счупените клишета.
Една самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....