30.10.2007 г., 6:57

Една...

1.3K 0 5
Една врата
и зад вратата - нищо,
една възможност,
изпусната безвъзвратно.
Едно стихче,
писано с любимия химикал.
Мастило върху лист хартия
и паяжина по усмивки стари.
Зарината тишина
в една загубена надежда.
Болка непозната
по устни шарени.
Мисъл по полета броди
и си търси падащи листа.
Една нощ и
след нея - празно.
Няма ги вече бизоните
и поляризираните стъкла.
Няма ги и бирите,
и счупените клишета.
Една самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...