Oct 30, 2007, 6:57 AM

Една...

  Poetry
1.3K 0 5
Една врата
и зад вратата - нищо,
една възможност,
изпусната безвъзвратно.
Едно стихче,
писано с любимия химикал.
Мастило върху лист хартия
и паяжина по усмивки стари.
Зарината тишина
в една загубена надежда.
Болка непозната
по устни шарени.
Мисъл по полета броди
и си търси падащи листа.
Една нощ и
след нея - празно.
Няма ги вече бизоните
и поляризираните стъкла.
Няма ги и бирите,
и счупените клишета.
Една самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...