ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
26 мая 2011 г., 11:45

Една бяла роза

1.3K 0 5

Една бяла роза

Да... Най-жестокото сутрин се случва.
Отворен джамлъка. Ти - на кревата.
Гола... Разстреляна... В сърцето улучена...
Коремът ти - потен... Гърдите - нахапани...

Вятърът гали горещото тяло.
Ерогенните точки са изстинала лава.
Наслада и Спомен от снощното Цяло.
Косата ти пише Любов по възглавето.

Деня си посрещаш. Политат ресниците.
Попиват, потъват на Светлото в прозата.
Оня, от който се будеха птиците,
между краката ти сложил бе една бяла роза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0