ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
26 мая 2011 г., 11:45

Една бяла роза

1.3K 0 5

Една бяла роза

Да... Най-жестокото сутрин се случва.
Отворен джамлъка. Ти - на кревата.
Гола... Разстреляна... В сърцето улучена...
Коремът ти - потен... Гърдите - нахапани...

Вятърът гали горещото тяло.
Ерогенните точки са изстинала лава.
Наслада и Спомен от снощното Цяло.
Косата ти пише Любов по възглавето.

Деня си посрещаш. Политат ресниците.
Попиват, потъват на Светлото в прозата.
Оня, от който се будеха птиците,
между краката ти сложил бе една бяла роза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0