ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
26 мая 2011 г., 11:45

Една бяла роза

1.3K 0 5

Една бяла роза

Да... Най-жестокото сутрин се случва.
Отворен джамлъка. Ти - на кревата.
Гола... Разстреляна... В сърцето улучена...
Коремът ти - потен... Гърдите - нахапани...

Вятърът гали горещото тяло.
Ерогенните точки са изстинала лава.
Наслада и Спомен от снощното Цяло.
Косата ти пише Любов по възглавето.

Деня си посрещаш. Политат ресниците.
Попиват, потъват на Светлото в прозата.
Оня, от който се будеха птиците,
между краката ти сложил бе една бяла роза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.4K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.3K 5.0