Една бяла роза
Една бяла роза
Да... Най-жестокото сутрин се случва.
Отворен джамлъка. Ти - на кревата.
Гола... Разстреляна... В сърцето улучена...
Коремът ти - потен... Гърдите - нахапани...
Вятърът гали горещото тяло.
Ерогенните точки са изстинала лава.
Наслада и Спомен от снощното Цяло.
Косата ти пише Любов по възглавето.
Деня си посрещаш. Политат ресниците.
Попиват, потъват на Светлото в прозата.
Оня, от който се будеха птиците,
между краката ти сложил бе една бяла роза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
